Хижа Македония

 
Хижа Македония

 
Рейтинг: 3.00
(119)

БЛОГ АРХИВ
«« септември 2019 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30            


За хижа Македония Снимки Библиотека Пишете ми Побратимени сайтове

За хижа Македония 13:43
« Обратно
ДЕСЕТ ПРИЧИНИ, ЗАРАДИ КОИТО ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКАТА ОТ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ХИЖИ:
1. Тя е една от най-усамотените и неатрактивни от бизнес туристическа гледна точка хижи. Не е на кръстопът, дори напротив – за да стигнеш до нея, целенасочено трябва да се отклониш от някой от маршрутите. Това означава, че е нужно специално да си я набележиш като цел.

2. Най-лесният и удобен път да тръгнеш към хижата е от най-готиния град в Югозападна България – Благоевград. Разстоянието е 38 км., но има асфалтов път до местността Бодрост (на 25 км.). Оттам до хижата следват около два часа и половина през боровите гори на резерват Парангалица.

3. Легендата разказва, че хижата е построена от Ванче Михайлов. Тук бил тайният му щаб, където докато четниците се наливали с тежко вино и пеели македонски песни на чист български език, в мазата виели в предсмъртна агония политическите му врагове. Понякога нощем, когато се прибираш със свещ в ръка към леглото, под скърцащите стъпала дочуваш шепот и стон.

4. На хижата със сигурност няма да срещнете префърцунени типажи с раници за по 400 лв., които ще гледат повече марковите си обувки, отколкото ще се сетят да се заиграят с помияра пред хижата.

5. Най-важното - тук няма ток, няма топла вода, няма gsm покритие, няма дори и салфетки, а да не говорим за тоалетна хартия.

6. Когато слънцето залезе зад Царев връх, се запалват газовите фенери и започва да бумти камината. Всеки влиза в кухнята със свещ в ръка и започва да приготвя вечерята, която след това се сервира на общата маса. И тогава започват приказките и наздравиците – защото всички изведнъж разбират, че винаги са се познавали, независимо от това, че някои се виждат за първи път.

7. Просто и не мисли и да питаш за закуска или обяд. Защото това, което само ще можеш да откриеш, е чаят букет от планински билки и бобът с дъх на мащерка и шишарки.

8. Тук чаршафите не миришат на прах за пране и сапун, а на вятър и слънце.

9. Дори през август, когато в Благоевград задухата така те е хванала за гушата, че прибягваш от сянка в сянка, и от заведение в заведение, където се наливаш с пиринско, то тук вечер изведнъж те побиват тръпки от хлад и разбираш колко много ти се услажда отново резливата ракия.

10. И последно - защото съвсем наблизо се намира върхът Пъстри слап, или Кадиин връх, както го нарича Иван Вазов, и заради който е написал един от най-великите пътеписи в българската литература “Великата рилска пустиня”. Ето какво може да се прочете там в главата “Възхищение – природата и поезията”: “Един английски писател сполучливо нарича планините най-големите катедрални храмове, каквито съществуват на света. Рила е такъв един храм. Тя има своите каменни врата, пазени от гиганти, нейните стени са планинските вериги, що се дигат до облаците, куполите са острите й върхове, езерата й са стъклата на покрива й, олтарът й е вътрешната долина на Рила река, облаците – димът от тамяна, който всяка заран пуши от горите й, а химните й – сладкият шум на нейния вечно пеющи хор от реки и поточета ...”

Мисля, че тези причини са предостатъчни!

08 Януари 06, 13:43   

0.0416